Добра работа сте свършили.  Тези думи на премиера Кирил Петков

...
Добра работа сте свършили.  Тези думи на премиера Кирил Петков
Коментари Харесай

Подари ли Кирил Петков Бургас на олигарх?

Добра работа сте свършили.  Тези думи на премиера Кирил Петков към кмета на Бургас Димитър Николов, казани на среща сред двамата през август предходната година, провокираха огромна изненада. По това време Петков бе още министър на стопанската система и като подобен громеше от заран до вечер ГЕРБ - за далавери в държавни предприятия, източване на язовири и липса на вложители.

Днес обаче излиза наяве, че когато се намесят огромните пари, поговорката " Няма безконечни врагове, има безконечни ползи " важи с цялостна мощ както за предходната, по този начин и за сегашната власт. Особено, когато свързващото звено е индивидът, който в последните не 12, а повече от 20 години дърпа конците на всяко ръководство - Иво Прокопиев.

Емблематичен случай за това е новата индустриална зона на Бургас " Равнец ", терен на бивше военно летище, който Министерството на защитата трансферира на общината по време на третия кабинет " Борисов ". А през днешния ден, 5 години по-късно, там е планувано да изникне цех за произвеждане на зелен водород. Според докладна бележка на кмета Николов от 7 април 2022 година това ще стане по метода на електролизата, посредством потребление на сила от възобновими енергийни източници (ВЕИ).

Както всеки различен план на Прокопиев и този е ловко затулен зад задграничен вложител. В случая - датски. Подсигурен е извънредно добре и политически, и ресурсно. От една страна с мощното рамо на премиера Петков и кмета Николов, от друга - с десетки милиони, записани в последния вид на Плана за възобновяване и резистентност.  

Всичко стартира през лятото на предходната година. В края на август 2021 година при посещаване на тогавашния длъжностен министър на стопанската система Кирил Петков, кметът на Бургас Димитър Николов му показва концепция военното летище Равнец да бъде превърнато в индустриална зона.За задачата е направен и признат Подробен устройствен план за цялата територия от 3500 дка на летището, предусещащ да се резервира и пистата му, с цел да се обслужват карго полети.

Изненадващо кметът Николов предлага нов план на министър Петков, в който ръководството би трябвало да се поеме от  Логистичен парк Бургас, в който държавната компания " Индустриални зони " има 70%. Какво са си говорили по-късно с Петков не е ясно. Ясно е, че след това концепцията още веднъж се трансформира. И на мястото на страната се появява частната „ Бургас Хайдръджън “ ЕАД, която е дъщерно сдружение на датската „ Eurowind Energy “. Едноличен притежател на капитала на „ Бургас Хайдръджън„ е „ ЕУРА Енерджи “ АД, зад която изниква Иво Прокопиев.

Макар кметът Николов в началото да предлага финансирането да е от Европейската капиталова банка, след неколкомесечни диалози сред него и Петков и това се трансформира. Проектът е записан в Плана за възобновяване и резистентност като това става незабавно след клетвата на Петков като министър председател.

В частта за енергетиката парите, планувани до тогава за създаване на парогазови мощности, са пренасочени за създаване на ВЕИ мощности, акумулатори за предпазване на тока от тях и за инфраструктура, а също и за цех за акумулатори.Това остава и в последния, утвърден към този момент от Европейска комисия План, от който изпада единствено провокиралата скандал в Народното събрание концепция за цех за произвеждане на акумулатори.

Но по този начин планът на Прокопиев става още по-централен в Плана.В окончателния вид са планувани над 2,2 милиарда лв. за създаване на Национална инфраструктура на предпазване на електрическа енергия от ВЕИ (1,5 милиарда лева), скица за подкрепяне на пилотни планове за произвеждане на зелен водород и биогаз (68 млн. лева) и скица за поддръжка на построяването на най-малко 1,4 GW ВЕИ и най-малко 350 MW акумулатори (668 млн. лева).

Схемата е задействана. И Прокопиев не губи нито ден. Светкавично е основана компанията „ Бургас Хайдръджън “. Дружеството е учредено на 12 януари 2022 година като е дъщерно на „ ЕУРА енерджи “ АД. Последното е основано два месеца по-рано - на 5 ноември 2021 година, като акционери в него са българската „ Реналфа “ на Иво Прокопиев и датската Eurowind Energy.

Смесената компания може да е нова за българския юридически мир, само че партньорството сред Прокопиев и датското сдружение е на съвсем десетилетие. За него се схваща още, когато КПКОНПИ запорира 200 млн. лв. на Прокопиев.Ръководството на „ Бургас хайдръджън “ крие дълбоки политически връзки на Иво Прокопиев. В борда е някогашният вицепремиер и министър първо на труда и обществената политика, а по-късно и на стопанската система в държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" – Лидия Шулева. Това за следващ път потвърждава, че Прокопиев е имал свои подставени лица в съвсем всяко държавно управление през последните две десетилетия.

Веднага след учредяването си, още през февруари 2022 година, „ Бургас Хайдръджън “ подава заявление в Българската организация за вложения за приемане на документ за вложител клас А.По това време началник на организацията е доближеният до кръга „ Капитал “ и някогашен юрист на Кирил Петков, пререгистрирал част от компаниите му – Стамен Янев.

Условието на БАИ пред сдружението е да има предварителното единодушие на Общинския съвет за продажба на 2000 дка - част от терена на бившето военно летище. Това задейства интензивността на кмета. На 7 април той събира Общинския съвет и енергично пази плана. В изгода на бъдещия вложител се изричат и съвсем всички съветници от ГЕРБ, което разкрива скрития съюз. Нещо повече - в цялостен синхрон са и съветниците от Демократична България. Така решението е признато с голямо болшинство.

Общинарите дават зелена светлина на кмета да промени към този момент признатия Подробен устройствен план за летище Равнец според проектите за създаване на хибриден план за цех за водород, разполагане на ВЕИ и фотоволтаици и произвеждане на акумулатори.Решението за плана на Прокопиев минава с лекост, тъй като в Общинския съвет липсва един човек, който предходната година е бил труженик на концепцията за преобразяване на терена в карго летище - Константин Бачийски. Любопитна детайлност е, че той е водач на партия Средна европейска класа, която става един от мандатоносителите на " Продължаваме промяната ". Така Бачийски влиза в Народното събрание, където през днешния ден е народен представител от Политическа партия.

Прът в колелото на триумфа за новите приятели поставя регионалният шеф на Бургас Стайко Танков от квотата на Българска социалистическа партия. На 28 април 2022 година той излиза със заповед, която стопира осъществяването на решението на Общинския съвет и го оспорва пред Административен съд-Бургас.Причината е, че решението въобще не е в съгласие с Главна дирекция „ Гражданска въздухоплавателна администрация “, опонира на най-малко 6 регламента – европейски и български, а също по този начин и на признатия досега Подробен устройствен план на индустриалната зона.

Освен това построяването на водородни мощности до пистите е повече от рисково, а проектите плануват заводът да е в непосредствена непосредственост до двете писти за политане и кацане. Нещо повече - губернаторът напомни, че общината в никакъв случай не се е отказвала от използването на летището.

Каква ще е ориста на плана сега зависи от съда. Неговото решение ще покаже две неща - стига ли дългата ръка на Прокопиев до Темида и има ли към този момент в България първа частна община.

Аферата обаче е показателна по какъв начин работи задкулисието в България. Един от най-големите планове по Плана за възобновяване се прокрадва тихомълком, без въобще да се попитат бургазлии какво мислят за рисковите съоръжения до пистите. Остава открит въпросът за какво приходите от този план, финансиран от Европейския съюз, няма да изпълнят общинската и държавна каса, а ще отидат в персоналния джоб на Прокопиев.И не на последно място схемата за следващ път ще хвърли леке върху Плана за възобновяване, който към момента не е дефинитивно утвърден от Европа.  
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР